понеделник, 3 декември 2018 г.

Там, където аз ще се позная в теб, ти – в мен




Ти можеш без мен. Аз мога без теб. 

Не се обричаме на доживотна любов. Но точно в този миг без теб нищо няма значение, а аз се уча да живея в настоящето. Позволи ми да отворя сърцето ти както никоя друга преди мен, да го наситя с най-чистата обич, на която съм способна. Допусни ме до себе си, да те гледам докато спиш, да опираш глава на моето рамо, когато ти е най-тежко, когато ежедневието е стоварило върху теб дъждът от всичките си сиви облаци. Сподели ми най-дълбоко пазената си тайна, а аз ще ти се доверя както слепец на интуицията си. Хвани ръката ми и ме заведи там, където имаш свободата да бъдеш себе си, а аз ще оставя моите защитни стени да паднат. Свали пред мен наметалото на твоето его и ми разкажи какво чувстваш, когато губиш почва под краката си. Покажи ми най-голямата си слабост, а аз обещавам да я прегърна и да остана. Направи с мен нещата, от които се страхуваш, нека извървим заедно емоционалната права на болката, за да достигнем до кривата на щастието, където аз ще се позная в теб, ти – в мен.

Нека бъдем само ти и аз, изчистили взаимно паяжините на най-тъмните кътчета на душите си и преминали отвъд тях – там, където никой друг не се е осмелил да пристъпи. 

Тези преди теб нямат значение.
Тези след мен също.

петък, 23 ноември 2018 г.

Едно пътуване до Бали и към себе си

Едно вълшебно пътуване към себе си. Осъзнаване. Там, където си в постоянна будна медитация. Там, където цветовете са по-ярки, хората са материално бедни, а душите им са богати. На усещания и на вяра. Там, където осъзнаваш, че няма причина да продължаваш да насилваш душата си с неща, които пречупват нейната крехкост и да слагаш белезници на чувствителността си. И не защото душата ти няма да го понесе, а понеже цената е твърде висока. Това пътуване е връщане към себе си. Там, където се раждаш отново. По-чист. По-обичащ. По-намерен.




Островът на Боговете 

В продължение на година и половина мисълта за пътуване до остров Бали не излизаше от съзнанието ми. През цялото време четях за мястото, гледах снимки, филми – всичко, свързано с острова. Минаваха месеци, в които Бали се превърна във фикс идея. Цялото ми същество знаеше, че трябва да отида… а усещането беше, сякаш съм живяла там преди, в минал живот.


Тази гледка в Бали е обичайна - местните пренасят стока върху главите си


Доверих се на Вселената и просто оставих потока ѝ да ме отведе там тогава, когато съзнанието ми е готово за това. И така, през ноември 2016 г. моментът настъпи. Заедно с още 17 души, дотогава просто непознати за мен, които после се превърнаха в повече от приятели, се отправихме към пътешествието.




15-часов полет, прекачване в Куала Лумпур, докато накрая стигнахме крайната дестинация и кацнахме в Бали. Още със слизането от самолета се усещаше влажният климат на тропическия остров. Бяхме посрещнати от нашия гид Маде и дъщеря му Кадекс. Двамата окичиха на вратовете ни ръчно направени гердани от франджипани – свещените цветя на Бали.

Най-важният селскостопански отрасъл в Бали е земеделието, най-вече се отглежда ориз

Самият остров е разположен на 8 градуса южно от екватора, в сърцето на Индонезийския архипелаг – най-големия на планетата, състоящ се от около 17 500 острова. Образува верига заедно с остров Ява на запад и Ломбок на изток. Бали, на фона на ислямска Индонезия, се откроява със своите етнос, култура и религия. Населението е близо 3 милиона души, 93% от тях са индуисти, а останалата част - мюсюлмани. Заради богатата си история, култура и изкуства – танци, скулптура и живопис, красивите плажове, природата и тропическия климат, Бали е смятан за едно от най-красивите места в света. Наричан е още „Островът на хилядата храма" или „Островът на Боговете".  

Танах Лот 

Храмът Танах Лот е една от най-значимите забележителности. Разположен е в югозападното крайбрежие на острова. Древният индуистки храм е построен на върха на оголена скала, издигаща се близо до брега. Затова е наречен Танах Лот, което означава „земя в средата на океана". 


Според легендата за храма първосвещеникът Данг Хианг Нирарта от царството Маджапахид в Източна Ява пристига в Бали през 1489 г., за да разпространява индуизма. Достигайки красивата местност, той създава култ към бога на морето. Нирарта започва да проповядва своите учения на местните, но се сблъсква с неодобрението на вожда на селото и скоро е прогонен.



Нирарта обаче не се отказва. Той премества във водата огромната скала, която използва за медитация, а в основата ѝ се появяват множество змии – пазителите на святото място. Вождът признава могъщите сили на Нирарта и обещава своята вярност. Оттогава в продължение на векове в основите на Танах Лот се разбиват огромни вълни. Храмът е достъпен за посещение единствено когато отливът разкрие скалната пътека към входа му.

Храната на Бали е предимно вегетарианска и почти винаги включва ориз

Тогава посетителите имат възможност да стигнат до основата. Там се намира естественият източник на светена вода за всички храмове в района. На входа свещениците благославят посетителите, като ги даряват с цветя и ориз, гостите могат да отпият глътки от свещената вода.

Храмът Майка 

Мястото, което мечтаех да посетя, беше така нареченият Храм Майка, смятан за едно най-святите места на острова.


Представлява комплекс от храмове в село Бесаки върху склоновете на планината Агунг. Комплексът се състои от 23 малки храма, които са построени близо един до друг в продължение на повече от километър. Храмът обаче има три основни части, посветени на основните проявления на Върховния Бог - Брама, Вишну и Шива, още наричани „Тримурти".





Така те въплъщават трите различни форми на живота – творение, запазване и разрушение. Брахма представлява съзидателното начало – творец на живота, Вишну е съхраняващото – съхраняващ живота, а Шива е едновременно и рушително, и възобновяващо начало – унищожителят на живота. 

Чананги – малки, ръчно изработени кутийки, в които местните хора поставят цветя, сладкиши, плодове и ароматни свещи. Оставят ги пред домовете си, както и в храмовете, като дар за Бог.

Нашата група успя да присъства на церемония в храма на бог Вишну. Ритуалът бе воден от местен монах, а всеки от нас получи специално приготвени чананги, които поднесохме като дар на Бога.


Вулканът Батур  

Едно от най-вълнуващите преживявания, които Бали може да поднесе на своите гости, е изкачването на действащия вулкан Батур. Последното му изригване е било през 2000 г.,издига се на височина от 1717 м и има четири кратера, както и езеро.


Нашето приключение започна по тъмно – тръгнахме в 3 ч през нощта. Петима усмихнати местни жители бяха нашите гидове. Раздадоха ни по един фенер и започнахме с бодра крачка да се изкачваме. На пръв поглед изглеждаше лесно и наподобяваше родните български върхове. Всеки от групата се движеше със свое темпо. Маршрута преминахме за два часа и половина, а на върха ни очакваше невероятна гледка – изгревът на слънцето.


По време на изкачването гидовете ни разказаха, че вулканът е известен с местен  ритуал – веднъж на всеки 100 години балийците хвърлят в горещата лава по един представител от всеки животински вид. Прието е, че това животно е избрано, за да се прероди като човек в следващия си живот.


На върха живеят десетки маймуни, които спокойно се разхождат между туристите. Качват се върху главите им и се превръщат в любвеобилни животни, стига да споделиш с тях ядките или газираната си напитка.  

Мечтайте безгранично. Обичайте безусловно. Рискувайте по-често. Пътувайте повече. Вярвайте винаги. 

Местните балийци са винаги усмихнати. Говорят, че този живот е просто преходен, а истинският идва, след като душата напусне това телесно тяло. Основният принцип в балийската индуистка вяра е, че съществува космически ред, познат като дхарма. 




Има и противостояща сила - адхарма, която разрушава реда. Индуистите търсят баланс между двете сили и вярват, че това ще ги освободи от непрестанния кръговрат на прераждането. Именно затова едни от най-важните церемонии за тях са тези след смъртта на човек. Те обаче са изключително скъпи.





Така почти през целия си живот индуистите работят, за да спестят средства за церемонията по собствената си кремация. Живеят бедно. А повече не им е и нужно. Благодарни са всеки ден на боговете си за това, което имат. 


Пазар за плодове в Бали. Там се срещат екзотични плодове като мангостин, драконов плод,  змийски плод, рамбутан 

Вечерта преди отпътуването не мога да заспя. А и не искам. Отивам до бара на хотела, поръчвам си чаша бяло вино и сядам сама на една от беседките около басейна. Стоя така около час и мислено превъртам отново и отново времето, прекарано там. Спомням си хората, с които се запознах и животът, който водят.




И някъде там, между размислите, идва момчето от рецепцията. Казва се Арим, на 22 години. Пита ме дали съм добре и в същото време сяда до мен. Разпитвам го за религията им и той започва да разказва. Живее на около половин час от хотела. Започва работа в 6 сутринта, приключва около полунощ. Тъй като живее далеч, остава да спи в мазето на магазин, който се намира близо. На пода. Върху постлана кърпа. Слушайки това, очите ми се пълнят със сълзи и тръгват по лицето ми. Поглеждам неговото, а там има широка усмивка. И продължава: „Ние не сме като вас. Не се храним в ресторанти, не си купуваме често нови дрехи. Ние живеем тук и сега. Понякога се храним на пода. Пред къщата. Седим на цимента. И сме благодарни просто за това, че сме тук. Това ни стига." Думите му сякаш се бродират с тънък конец върху душата ми. Белязват я. Там и тогава. Завинаги.


Ганеша е едно от най-популярните божества. Той се призовава, за да премахне пречките от пътя и да донесе късмет.





За мен Бали не е просто остров. Бали не е в плажовете, високите палми, ярките цветове и целогодишното лято. Бали е въздух. Вдишване. Мястото, където подреждаш всички парченца от душата си. И осъзнаваш, че принадлежиш там, където се чувстваш свободен и пълен. Мечтите не се сбъдват сами. Ние ги случваме с цялата вяра и искрената благодарност, които имаме в сърцето си. 



вторник, 17 юли 2018 г.

Д О С Т А Т Ъ Ч Н О


Защото може да си казваме ДОСТАТЪЧНО всеки ден, а на сутринта продължаваме да си измисляме сто и едно оправдания, с които да се залъгваме. Без действие след ДОСТАТЪЧНО, това си остава просто една куха фраза. За която обаче съм сигурна, че се плаща висока цена.



След думата ДОСТАТЪЧНО трябва да следва задължително действие. Колко пъти си казваме ДОСТАТЪЧНО, а след това продължаваме да живеем по стария начин? Без промяна. В абсолютен застой. Заседнали в зоната си на комфорт, която е толкова глупава и толкова измамно перфектна. И чакаме. Чакаме някой друг да ни „случи” живота. А системата не работи по този начин. Не става така. Никой няма да свърши необходимото вместо нас. 

Животът трябва да е изпълнен... с живот. С моменти, които спират дъха ти. С вечери, в които не искаш да се съмва. С хора, които те вдъхновяват. С мечти, които се сбъдват. А това се случва с една проста дума - ДОСТАТЪЧНО. След чието произнасяне следва действие, което да те отведе отвъд най-големите ти страхове до мястото, където ще изживееш най-съкровените копнежи на душата си.

Живейте живот изпълнен със смисъл. В против случай сте мъртви отвътре. Рискувайте. Най-лошото, което може да се случи.. е просто да сгрешите. А единствено този страх от провал дърпа назад. Най-големият враг на прекрасния живот, е добрият живот.

неделя, 28 май 2017 г.

Ела в леглото ми, да ти разкажа..

А ти знаеш ли какво е да си счупен на парчета? Сърцето спира за части от секундата. 

Скубя косата си. 
Прималява ми. 
Вие ми се свят. 

Затварям очи и животът ми с теб минава на лента. 

Черно-бяла.
По-скоро черна.
Траурна. 

Умира му се на сърцето. Убил си го от момента, в който ме погледна. Сега изпитва само тъпа болка. От време на време прерязва. Нямам девет живота, като котката, която спасих онзи ден.

А ти знаеш ли какво е да си на парчета вътре в тебе? Ела в леглото ми, да ти разкажа..


четвъртък, 22 декември 2016 г.

година по-рано всичко беше цветно
усмивката беше опиянение
напоено от слънчеви лъчи
където
рисувах вселени
препусках с еднорози
прекосих океани
сърцето уж беше разбито
но не толкова колкото днес
когато
всичко е сиво
погледът празен
вдъхновен от тишина и неудобство
некомфортен дискомфорт
душата се чувства разкъсана
и чакам спасение в нечии храм
говоря с богини от други измерения
казват че всичко ще бъде наред
доверявам се
но в мен нищо не трепва
чувствително безчувствие
разяжда сърцето
облягам се на рамото ти
и ти изчезваш като прах
като дим
като несъществуващ принц
спомен си
измислен от мен
давя се в чуждо отчаяние
изтезавам душата си
стискам я здраво
измъчвам я
всеки момент ще се спука
като въздушен балон ще гръмне
и ще остане само едно тяло
разбито от полета

понеделник, 16 май 2016 г.

Тавтология

Обичам те.
Обичах те.
Обичала съм те.
Тавтология на думи.
Повторения на чувства.

понеделник, 18 април 2016 г.

Happy Birthday



Блъскам се в стена във взаимоотношенията с теб. Всеки път. Разликата от преди до сега е само, че след няколко години сме станали малко по-смели. И пак не до там. Не трябва ли любовта да е проста? И важи ли правилото, което си повтаряме след всяко разочарование – че ако не върви от самото начало значи просто ти не си моят човек. И толкова. Просто е. Толкова просто, че чак болезнено. И дълбае сърцето. 



Аз и ти сме заедно в миналото и в бъдещето. А в настоящето все се разминаваме между коридорите и вървим от различни страни на една и съща улица. Неловко мълчание. Поглед. И край.  Денем заблуждаваме, че не помним имената си, но разказваме един на друг за страховете си нощем. 



Винаги съм играла ролята на неопределената жена в живота ти. Тази, на която не дължиш обяснения и звъниш, когато имаш време. Отношенията ни никога не са били дефинирали. Пазя любовно писмо и бележка, която си ми пуснал под вратата. Ти твърдиш, че сексът не променя нищо, когато взаимоотношенията са на по-високо ниво. Не съм сигурна, че вярвам в това. 


Била съм непредсказуема. 
Бил си влюбен в мен, защото съм била непринудена. 

Изгоних те от апартамента с крясъци. След три часа те събудих в шест сутринта с извинение. Пращам ти sms-и с въпроси от типа „какъв горещ шоколад предпочиташ – бял или черен?“. Побърквам се, когато седиш до нея в стаята. Когато говориш с нея – още повече. Аз дойдох преди нея в живота ти и и очевидно съм останала в него дори след като тя избра да си тръгне. Но вече всичко се пречупва през тази призма – аз-ти-тя. И историята, която тя носи. 

Знам, че в любовта винаги има съперници – нашите собствени страхове.

Не съм светица. Ти въобще познаваш ли такава? Понякога злоупотребявам с вино. Ако няма, може и с мартини. Случва се и с двете едновременно. Понякога те тероризирам със среднощни sms-и – посланията им са текстове от песни, които пускат в бара. Или задавам неуместни въпроси, като за послипис добавям "не питам аз, пита виното". Поне няма грешки в съобщението. (Ама ако знаеш колко ми е коствало това.) Но не съм светица, знаеш. Понякога ровя в общите ни спомени – в онези болезнените от преди две години. Крещя, когато съм ядосана. Когато плача от яд – правя го тихо. Понякога те обсебвам до пристрастяване. После не те търся с дни.
На рождения ти ден преди точно една година научих, че се плашиш от домашно направени мъфини. 
А всъщност се оказва, че е страх от обвързване.

До днес те носех в сърцето си.
На парчета.

P.S. Happy birthday, G.

понеделник, 22 февруари 2016 г.

One year later

Мислиш ли за мен понякога?
Когато съм вперила поглед в тавана на претъпканата стая,
чудиш ли се дали ти си в главата ми,
превзел всички мисли от спиращи дъха ми моменти - 

случили и неслучили се?

Преживявам ли снощната вечер отново и отново,
прехвърляйки думи, стигнали със заглушител до сърцето ми?
Когато облягам глава на рамото ти и чувствам сигурна несигурност,
усещаш ли страха, че е за последен път?
Когато обгръщам ръце около врата ти
и устните ми целуват нежно твоите,
виждаш ли сълзите ми, които така и не изплаквам?

Когато..

Когато..

Когато..

Когато казвам "довиждане",
знаеш ли, че всъщност казвам "обичам те"?

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Birthday


И поредните 365 житейски дни отминават. Отстъпват своето място на новата двадесет и втора година. Заедно с нея настъпва китайската маймунска година, Меркурий вече няма да бъде ретрограден, новолуние е, в Словения честват Деня на културата, а имен ден празнуват хората, носещи името Захари, което означава

  "Бог си спомня"


Вярвам, че най-прекрасното предстои! 


събота, 24 октомври 2015 г.

obsess

Пея в колата ти нашата песен. Ти рецитираш стихове. Плача като дете, без да спирам, хлипайки. Обичам те. Съжалявам. Прости ми. Благодаря ти. Душата ми е чакала да дойдеш и да кажеш, че съжаляваш. Ама истински. Както се случи. Интимност без истинска интимност. Само на думи. На чувства. Днес освобождавам една обсесия. Името ти вече не боли. Не пронизва. Не прерязва безмилостно. Среща за раздяла. Не причинявай на друга това, което на мен, всяка моя фибра те моли. Не всяка ще има моята сила да понесе толкова удари. Душата ми е заприличала на онзи пропукан таван, заради който се запознахме с тебе. Сърце имам ли? Нещо бие в гърдите.. Не знам дали е цялото. „Ти урок си или благословия?” „От двете по малко”, отговаряш ми.

понеделник, 10 август 2015 г.

American oxygen

Трябва да се върнеш там, където си имал (почти) всичко, за да разбереш, че не е останало нищо,което да те задържа. Една година по-късно всичко е същото и всичко е различно. Аз съм в основата на промяната. 
Отново е август. Толкова август, че чак ми е тясно.

Цялото ми същество отказва да приеме, че да бъдеш роб на тази чужда култура по собствена воля е адекватен избор. А да го наричаш 'мечта' ме прави просто speechless. Моето сърце отдавна осъзна, че не принадлежи на тази страна. 
Oчевидно трябва да се изгубиш тотално, за да се намериш наистина. Понякога се откриваш на дъното на празната чаша. Лекуване на самотата. Притъпяване на болките и раните в сърцето. Чужди устни върху твоите помагат също. 
Тук съм друга. 
Перманентно луда.Всеки да го интерпретира както сметне за добре. 
Нямам време да мисля. Само за България от време на време. За семейството. За приятелите. За дългите разговори и сутрешното кафе, което, по дяволите – липсва ми ужасно! 
Познати ли са ти онези дни, в които не откриваш никакъв смисъл, всичко върви срещу теб или ти – срещу него? Аз нося чужда болка и своите грехове. Ти безгрешен ли си? 
Как продължаваш напред, когато си имал световъртеж и въобще не можеш да се ориентираш в посоките? Ляво, дясно. Напред или назад вървиш?
P.S. Задушно е. Навярно е от времето - очаква ни буря. В мене вече е започнала. Нещо ми липсва. Не може да е само от кафето. Наричам го дом. В рамките на седмица чупя вече трето огледало. Счупеното носи щастие. Очаквам го. В България.

събота, 28 март 2015 г.

Религия

Любовта е религията, която изповядвам. 
Вярвам в нея така, както вярвам в Бог, във Вселената и в това, че всичко се случва с причина. 
Багрина Кларк пише в една от своите книги, че „безусловната любов е идентична със свободата“. И сърцето ми подкрепя това с всяко едно туптене, което прави. Моралната обвързаност, която изпитвам, не е свързана с идентификацията на връзка, с дефинираните отношения. Моралната обвързаност я чувства цялото ми тяло, цялата ми душа и цялото ми сърце. За да обичаш, не е необходимо да поставяш етикети на взаимоотношенията си, нито да се feeling loved във фейсбук.

В рамките на месец, чух от трима човека, че любовта не съществува. Наслушах се на митове и легенди, в които единствените чудовища и триглави лами бяха собствените им предразсъдъци. Чух, че  „всички“ хора изневеряват и че това, видиш ли, е нещо нормално. Беше ми зададен въпросът  „а как ще разбера, че искам да съм с моята жена , ако не пробвам и не разбера, че  другите са мърши?“, а също и научих, че хора сключват брак единствено в името на детето –  то да расте в дом с родители. Макар и без любов в него.

На тези хора искам единствено да пожелая един ден да обичат истински и да бъдат обичани.


Това е всичко.

P.S. А до тогава, аз продължавам да обичам. Без защото. И без когато. 

вторник, 3 март 2015 г.



* * *

След полунощ трябва да ми забранява яденето на вредна храна, да ми се ограничи достъпът до чужди профили в социалните мрежи, както и изпращането на sms-и.
(особено ако съм изпила две чаши бяло вино преди това).



 * * *

Страхът е пагубен. Води до невротични състояния, безсъние и емоционален срив. Гледах репортаж, в който лекари доказват, че разбитото сърце може да бъде смъртоносно – в първите минути сърцебиенето е толкова силно, че се доближава до това преди инфаркт. 

А ние го приемаме за детска игра -  който се влюби пръв – губи.




петък, 9 януари 2015 г.

Just another friday night


Да живеят нощите, когато лудостта в теб говори по-силно от вътрешния ти глас. Съвестта отдавна е заспала, опиянена от поредната чаша бяло вино. А чувството за вина бива притъпено. Търся смисъл в думите, че когато не виждам очите ти дълго време - ще ги забравя, а липсата на гласът ти, който ми казваше "лека нощ" ще помогне спомените да избледнеят по-бързо.

Всъщност няма никакво значение, защото боли еднакво.
Тази вечер обаче.. това няма никакво значение. 

петък, 26 септември 2014 г.

Wisconsin Dells - love at first side

Часът е два след полунощ и току-що лакирах ноктите си. Биологичният ми часовник твърдо отказва да приеме идеята, че е време за сън.
Днес се събудих около обяд. Станах от леглото си. Огледах се – в къщи съм си. Нищо не се е променило. Телевизорът е на същото място, котката отново спи на дивана в хола. Започвам да имам съмнения, че някога съм си тръгвала от тук. Единственото доказателство, което открих са 2438 снимки и цветните балони в левия ъгъл на стаята, които казват „Добре дошла“. Значи все пак ме е нямало.
Но пък ме е имало другаде.
***
В началото на летния месец юни бях изправена пред едно пътешествие – предизвикателство и приключение, в което трябваше да надскоча границите си. Както лични, така и въздушни. Америка ни очакваше – мен и А.– до тогава моя колежка, а в последствие и добра приятелка. Ранният сутрешен полет и силните вълнения не ми позволиха да заспя. По семейна традиция преди важни изпити и  големи събития, мама приготви домашни палачинки, които с удоволствие изядох в малките часове на нощта, без да се замислям за количеството въглехидрати, които поглъщам. Няколко часа по-късно, се озовах на летището с два куфара, предприемаща това пътуване без очаквания, а всъщност изпълнена с такива. Страхът от заминаването, който ме беше обзел две седмици по-рано и изплаканите сълзи от предстоящото непознато, сега бяха заменени от трепетно вълнение. Със завидно спокойствие, прегърнах любимите хора, хванах А. за ръка и поехме по дългия път. Ескалаторът се изкачваше и близките ни се отдалечаваха. Изпращахме им въздушни целувки и плахо помахвахме с ръка. А. – плачеща, аз – усмихваща се. Сега бяхме едно цяло. Емоциите ни бяха преплетени като тънки нишки, които взаимно се допълваха и балансираха. Не можехме да си позволим да изпитваме еднакви емоциите в един и същ момент. Това щеше да бъде пагубно.

И така, след безсънна нощ, горещо кафе в Париж, тринадесет часов полет и още три часа път с кола, най-накрая пристигнахме в Уисконсин Делс – мястото, което превърнахме в свой дом за няколко месеца. Настанихме се в малък хотел, където прекарахме само една вечер, собственост на лъчезарна блондинка на име Барбара. Оставихме куфарите в стаята и решихме да направим вечерна разходка из градчето – така се запознахме с него. Посрещна ни огромен дървен троянски кон. Светлинките бяха навсякъде, езерото изглеждаше дълбоко и черно, а ние бяхме единствените пешеходци. Въздухът беше влажен и лепкав, напомнящ за родното черноморие. Така се влюбихме в Делс. Любов от пръв поглед.  
***
Работихме в огромен увеселителен парк – хиляди семейства идваха на почивка. Хора от цял свят. Разговаряли сме с тях и сме се смяли с тях. Изкарвали са ни извън равновесие и сме запазвали самообладание. Плаках, заедно с девет годишно момче, чийто родители го принудиха да се качи на  атракция, от която той се страхуваше. Лорена, баба на две прекрасни руси деца, Рейна и Девин, ме покани в дома си в Айова и ме засипаха с прегръдки. Танцувах под душовете в клуба, където се проведе годишното парти на всички работещи в парка. Посетихме организирани олимпийски игри. Изпуснах телефона си в езеро. Правихме барбекю и пеехме сръбски песни. Имаше моменти, в които броях дните и минутите до завръщането си в България. Имаше моменти, в които исках да остана там завинаги. Контролирах атракциите, но не можех да контролирам себе си. На работното място постепенно свиквах с това, че клюките обичат бързите скорости – разпространяват се мигновено. Научих, че дори и там, всичко опира до едно просто нещо, наречено „отношение“. Липсва ли човешкото у теб – изгубен си, където и да си. Убедих се, че си обичам драмата. Ежедневният хаос не нарушаваше душевния ми мир. Честността може да е лукс, който малцина си позволяват, докато меркантилността е пуснала корени. Кажи ми какви са ти ценностите, за да ти кажа какъв си. В Уисконсин Делс заспивахме трудно. Събуждахме се с горещо кафе и домашно приготвени кифлички. Излизахме по тъмно, скрити от погледите на съседите. В Делс се влюбихме – не само в него. Прибирахме се рано сутрин с червени рози в ръцете си. Прибирали сме се без обувки – почти като Пепеляшка, ама не съвсем. Пазихме взаимно тайните си. Пиехме водка със сок касис. Разбирахме се с поглед. Събирахме багажа си за обратно повече от пет часа. И плакахме. Плакахме много.
***
В Америка оставих неизказани думи. И не защото не знаех какво да кажа, а защото научих, че не съм добра в сбогуванията. В мълчанието е единствената утеха, която душата понякога намира. Но когато душите са свързани не съществува време, нито разстояние. И е без значение, че когато денят свършва тук, в другия край на света слънцето ще изгрява. Защото аз оставих част от сърцето си там и в спомените си винаги ще се връщам при него. 

събота, 13 септември 2014 г.

53913


Той е от мъжете, които е по-добре, че си срещнала за малко, отколкото да не си срещала никога. Не е тук, за да остане. Но и никога не си тръгва. Огледалата в спалнята му са запечатали движения – преброили са всеки преглътнат стон на наслада. Не ти носи сигурност, а тихо спокойствие. Не обещава нищо, а ти дава всичко. Чаршафите му са черни, като кубчето, символизиращо твоето его. Нощите с него са като отворена бутилка вино, като запалена цигара, като дишане, като песен на Sade. Той е от мъжете, върху чийто тениски оставаш аромат от парфюма си. В прегръдките му заспиваш. Изгубваш се, а той е спасение.  


Завинаги оставям тук няколко целувки, три запалени свещи и...



петък, 30 май 2014 г.

Siempre estaras en mi


Когато мисля за любов, мисля за един мъж. Мисля за ръцете му, за силата му, за насълзените му очи, за родопската му кръв. За страховете му, за тайните му,  за религията му, за шегите му. За любимите му филми, за sms-ите му, за усмивката му, за погледа му, за ризите му, за любимия му шоколад. За сдържаността му,  за истините му, за целувките му, за въображението му. За мечтите му, за амбициите му, за благотворителността му. За музиката в колата му, за грешките му, за прегръдките му.... 


Когато мисля за любов, мисля за теб.

Siempre 

 P. S. Happy Birthday

сряда, 5 март 2014 г.

Такъв е животът

Съдим хората, без да ги познаваме.
Мислим, че нашите действия са най-правилните.
Не приемаме чуждо мнение,
(освен  в случаите,  когато е в наша полза).
Обичаме да чуваме комплименти за себе си, но рядко правим такива на другите.
Зависими сме от околните, но не го признаваме.
Лъжем близките си и сме откровени с напълно непознати хора.
После страдаме, че са ни предали.
Приятелството е на масата – с бутилка водка и шопска салата.
Меткането на бели салфетки е днешният лукс.
Сълзите в края на вечерта си ги бършеш сам.
Болката се подарява в малка кутия, опакована с панделка.
Сексът е платена любов.
А истинската любов е в портфейла му.
Доброто отдавна не живее у хората.        

Надеждата умира последна. 

И вече е мъртва. 

петък, 7 февруари 2014 г.

Като на 19

Тийнейджърството ми си отива. За щастие или пък за нещастие – един мъж също реши да си тръгне, а заедно с него оставям и част от наивността си.
От пороците си обаче не мога да се откажа - пристрастена съм към женски разговори и кафе. С много захар, за да ми подслажда ежедневието. Слънцето все още влияе на настроението ми. А вечер вече не спя. Безсънието пробужда спомени, които на сутринта искам да забравя. Семейството ми си остава все така най-ценното нещо в живота ми, а приятелките – все така искрени и истински. Сърцето ми е пълно с благодарност. И продължавам да вярвам, че случайности не съществуват.

Днес си обещавам да бъда малко по-търпелива, по-смирена, да отстоявам позициите си по-твърдо. Обещавам си да запазя принципите си, ценностите си, себе си. Обещах си.



P.SРазликата между това да си на 19 и на 20 години е това, че  портиерката на входа в студентското общежитие е нова.  

неделя, 12 януари 2014 г.

Хамелеон

Когато не знаеше какви са си, когато имаше граници в отношенията им, тя имаше свободата да бъде себе си, а той имаше правото да избере дали да се влюби в нея. Сега, когато са заедно, всяка крачка, която тя прави се отразява в него и се връща обратно при нея като бумеранг, пречупен през неговия поглед и неговите очаквания. 

Жената е животно. В любовта се превръща в хамелеон – способна е да се нагажда  по чуждите очакванията. Може да бъде богиня, кучка, добра домакиня – слугиня между кухнята и спалнята. Понякога скъсва връзка със собствения си свят и се вглъбява в този на мъжа до себе си, смятайки го за свой собствен. Приема неговите виждания, заема неговата позиция, дори да е в разрез на нейните ценности. Страхът, да не оставиш мъжа разочарован, се прокарва и в най-елементарните ти действия. Започваш да губиш усет коя си. Приемаш чуждия идеал за жена и го обличаш като своя втора кожа. А под обвивката остават потиснати първичните ти инстинкти, реакции, дори чувства. 

неделя, 15 декември 2013 г.

Коридорът знае тайни


Тесен коридор. Стените са бледожълти. Там започва денят ми. Там пия сутрешното си кафе– с четири бучки захар. А пък е все така горчиво.  С него преглъщам гордостта си.

Този коридор е видял колко нощи подред тайно се изнизвах,заключвах тихо вратата на стаята и тръгвах към Него. С надежда.

Този коридор е усетил колко нощи подред се прибирах с разбити очаквания, отварях тихо вратата на стаята и преглъщах крясъците на душата си. Със сълзи.


Тесен коридор. Стените са бледожълти. Там завършва нощта ми. Там паля поредната последна цигара, с димът на която крия страховете си.  

сряда, 27 ноември 2013 г.

АнализЪТ

Информационен сайт: NEWS.BG
следене за периода 07 – 14 ноември 2013г.

Какво всъщност е „Мониторинг“?
Това е непрекъснат процес на събиране на информация, с цел наблюдение. Мониторингът представлява буквално проследяване на даден процес – наблюдение, последвано от анализ и оценка. Мониторинг може да се осъществява на много и различни нива - върху една конкретна дейност, върху проект или върху цялостната работа и резултатност на дадено звено в мрежата; върху работата и развитието на екип от хора или отделни негови членове и т.н. Мониторингът е важна част от работата върху даден проблем, защото чрез него сме в състояние да следим развитието на своята дейност, за да виждаме коя практика е успешна и навреме да разбираме къде възникват проблеми. Оценката е до голяма степен част от мониторинга, но често се отделя от него с оглед на това, че се фокусира единствено върху резултатите – тяхното събиране и обработка на данни за успеваемостта на дадена дейност. Оценката дава поглед върху цялостната ефективност на нашата работа и ни дава обективни данни.

Какво направихме ние?
За периода от 7 до 14 ноември ние следихме новините, които се публикуваха в информационния сайт www.news.bg . Това е първият информационен сайт, създаден още в края на 1998г.

Общ преглед на новините:
Общ брой новини за периода: 557
Международни новини: 107
Протест: 21
Христо Бисеров: 20
Бежанци: 18
ГЕРБ : 16
Пламен Орешарски: 7
Цветан Цветанов: 6
ДАНС: 5
Бин Аладин: 5
Росен Плевнелиев: 5
Местан: 4
Бойко Борисов: 4
Виктория: 3
БСП: 3
АТАКА: 3
Бареков: 3
Сидеров: 3
Цацаров: 2
ДПС: 2
Михаил Миков: 2
Сергей Станишев: 1
Ирина Бокова: 1
Калфин: 1
Вежди Рашидов: 1
Доган: 1

 Наблюдения:
Две са най-коментирани теми през периода. Първата тема е протестът на студентите, които ясно показват недоволството си от днешното управление и парламент. Виковете и освиркванията на „ранобудните” са нестихващи, както и новините свързани с тях. Наболялата тема не спира да се появява в информационния сайт news.bg, а журналистите непрестанно пренасят вниманието си върху случващото се пред Народното събрание. Отразявайки събитието 24 часа в денонощието медията дава ясна представа, доколкото е възможно, на читателите си какво се случва по улиците на София. Протестите започнали на 25.10.2013г – първи ден на окупация, продължаващи до днешна дата са най-коментираната тема на територията на Република България, не само в news.bg, но и във всички останали медии.
Другата водеща тема е доскорошният заместник-председател на ДПС и на Народното събрание Христо Бисеров, който е разследван за пране на пари и данъчни престъпления. Сигналът е стигнал до прокуратурата от ДАНС няколко дни след като Бисеров обяви, че се оттегля от постовете си. Държавното обвинение е установило как той е превеждал и теглил крупни суми от сметки на Сейшелските острови.

На последно място в топ 3 на най-излъчваните събития се нареждат сирийските бежанци в България, които са не по-малко важни за населението на територията на страната. Вече близо 2 месеца българо-турската граница бива преминавана от множество сирийски граждани с цел спасение от войната в родната им Сирия. Бежанците виждат в лицето на държавата ни възможност за излизане в добре развитите европейски страни или с други думи за тях България е „врата към Европа”.

Учудващо за аудиторията на сайта е малко споменавано името на бившия министър-председател Бойко Борисов. След него се нареждат главния прокурор на България - Сотир Цацаров, председателят на Народното събрание- Михаил Миков, политическите партии АТАКА, ДПС и БСП, както и ДАНС.

Само веднъж споменати за периода от 7.11 до 14.11 бяха: Ирина Бокова -  генерален директор на ЮНЕСКО, Сергей Станишев – политик, Ивайло Калфин – политик, Вежди Рашидов – политик и Лютви Местан – също политик.

Наблюдавайки сайта в продължение на седмица, забелязахме, че най-често отразяваните теми са свързани със политиката на страна, както и международни новини във всички области. Смеем да твърдим, че сайтът е бил безпристрастен в отразяването на събитията. Аудиторията на сайта може да придобие ясна представа за случващото се в страната.

Нашата схема:


 Схемата ни е съставена от две главни фигури – трапец и обърнат триъгълник. Трапецът е най-отгоре, където се намира СЪБИТИЕ-то, а под него МЕДИА-та, която го отразява и го превръща в новина. В най-широката част на обърнатата пирамида са ТЕКСТ-ът – ПОСЛАНИЕ-то.  В най-тесният ъгъл на триъгълника се намира АУДИТОРИЯ-та. Колкото повече новината „слиза“ към най-острия връх на триъгълника, толкова повече се губи цялостната ИСТИНА в нея. По този начин до АУДИТОРИЯТА достига само малка част от достоверната информация.
Поставили сме ИСТИНАТА на границата между трапецът и пирамидата или иначе казано между МЕДИА-та и ТЕКСТа/ ПОСЛАНИЕто. Това има за цел, да покаже, че РЕАЛНОСТ-та често пъти бива скрита и оставена извън полезрението на аудиторията. Голяма част от истината остава за комуникатора-журналист.

Изготвили: Паола Павлова и Станислава Цветкова,
Втори курс, обществени комуникации и информационни науки – УНСС

Анализът на мониторинга е с учебна цел,