неделя, 5 май 2013 г.

Доброто възкръсна!


   Грешници сме. Забравили сме да прощаваме, да обичаме, да вярваме. Сърцата ни бият силно, като­ камбана, която удрят, когато някой в града е умрял. Навярно и у нас нещо е мъртво.  Погребали сме доброто. Заменили сме го с  лицемерие, лъжи, интриги. 

Не сме изгубили вярата си, а сами сме я изтръгнали от сърцата си, смачкали сме я и сме я захвърлили. Защо ни е? Не ни е нужна. Днес ни интересуват други неща, други потребности... 

Живеем, а накрая пак казваме, че времето не ни стига за нищо. “Нищото“ в този момент са онези детайли, които не забелязваме не защото нямаме достатъчно време, а защото така е по-лесно. 

Колко често се обаждате на близките си хора? Без повод. Просто да чуете гласа им. Кога за последен път помогнахте на някого? Дарихте пари за болно дете, упътихте старец как да стигне до гарата. Усмихнахте се на непознат. Извинихте се, че сте сгрешили. Благодарихте, когато някой е помогнал на вас? Кога се случи това за последен път? 

Молим се. Кланяме се пред иконите и искаме прошка. Пазим свещта си да не угасне, а всъщност трябва да запазим огънчето вътре в себе си. Онази искрица, която ни прави преди всичко хора – обичащи, състрадателни, вярващи.Истински. Нека в живота си да бъдем водени от светлината! 

Обичайте! Прощавайте! Вярвайте! 

Доброто възкръсна! Позволете му да заживее в душите Ви!

Няма коментари:

Публикуване на коментар