Лабиринт

“Вчерашният ден е минало, днешният- дар, а утрешният- загадка. Всеки следващ ден е чудо.”

   Болката никога не изчезва, винаги я има ..  И когато вечер легнеш сам или излезеш на прозореца гледайки звездите - ще я усещаш .. Очите ти ще продължават да заспиват мокри, а на сутринта да се събуждаш с усмивка, мечтаейки днешния ден да е по добър от предишния.И все така..

  И мисля, че е трудно да говорим за Болката .. Болката е относително понятие, което използваме често..  

   Всеки знае кой е грешният път, по който не трябва да поема, но никой не знае кой точно е правилният. Смеем се, усмихваме се.. Правим планове за утрешния ден, а дори не се знае дали ще сме живи за него.. Лутаме се в безкраен лабиринт.И всички искаме да излезем .. да стигнем до изхода и да спрем да се блъскаме с правилни и грешни решения, да спрем да  делим хората на добри и лоши ..

  .. А никой не знае, че този безкраен лабиринт носи името Живот, и изходът е много по страшен от лутането.. И ако четеш това, значи ти все още продължаваш да се въртиш

  .. Не бързай да излизаш, не бързай да търсиш финала, защото това не е състезание .. Не е надбягване и когато финишираш не ти дават златна купа, нито пък медал..  Не получаваш аплодисменти, нито усмивки ..

Всичко, което ще получиш са цветя, мокри и попили сълзите на тези, който са те обичали, а сега поемат болката ти... Стигнеш ли финала - връщане назад няма.. остават само следите които си оставил в сърцата на хората, които си срещал лутайки се..

03.09.2009