Тесен
коридор. Стените са бледожълти. Там започва денят ми. Там пия сутрешното си
кафе– с четири бучки захар. А пък е все така горчиво. С него преглъщам гордостта си.
Този
коридор е видял колко нощи подред тайно се изнизвах,заключвах тихо вратата на
стаята и тръгвах към Него. С надежда.
Този коридор е усетил колко нощи подред се
прибирах с разбити очаквания, отварях тихо вратата на стаята и преглъщах крясъците
на душата си. Със сълзи.
Тесен коридор. Стените са бледожълти. Там завършва нощта ми.
Там паля поредната последна цигара, с димът на която крия страховете си.