петък, 7 февруари 2014 г.

Като на 19

Тийнейджърството ми си отива. За щастие или пък за нещастие – един мъж също реши да си тръгне, а заедно с него оставям и част от наивността си.
От пороците си обаче не мога да се откажа - пристрастена съм към женски разговори и кафе. С много захар, за да ми подслажда ежедневието. Слънцето все още влияе на настроението ми. А вечер вече не спя. Безсънието пробужда спомени, които на сутринта искам да забравя. Семейството ми си остава все така най-ценното нещо в живота ми, а приятелките – все така искрени и истински. Сърцето ми е пълно с благодарност. И продължавам да вярвам, че случайности не съществуват.

Днес си обещавам да бъда малко по-търпелива, по-смирена, да отстоявам позициите си по-твърдо. Обещавам си да запазя принципите си, ценностите си, себе си. Обещах си.



P.SРазликата между това да си на 19 и на 20 години е това, че  портиерката на входа в студентското общежитие е нова.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар