петък, 12 юли 2013 г.

Просякиня

Очите й тъмни, тъй са дълбоки..
Изгубваш се. Потъваш в тях.
Откриваш милион посоки,
но не бягаш, не. Не те е страх.

Сълзите й - каменни останки..
Безпричинни, но желани.
Крие се в чуждите сянки,
събира мечти разпиляни.

Сърцето й - изоставена пустиня.
Не помни от кога. Забравила е всичко.
Сега е само малка просякиня,
живееща с едното нищо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар